Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

his blows fell thick and fast

Толкование Перевод

1 thick

1. adjective
1) dick; breit, dick [Linie]

a rope two inches thick, a two-inch thick rope — ein zwei Zoll starkes od. dickes Seil

that's or it's a bit thick! — (Brit. fig. coll.) das ist ein starkes Stück! (ugs.)

2) (dense) dicht [Haar, Nebel, Wolken, Gestrüpp usw.]

3) (filled)

thick with — voll von

air thick with fog and smoke — von Nebel und Rauch erfüllte Luft

4) steif [Gallerte]; dickflüssig [Sahne]; dick [Suppe, Schlamm, Brei, Kleister]

5) (stupid) dumm

you're just plain thick — du bist ganz einfach doof (salopp)

[as] thick as two short planks — (coll.) dumm wie Bohnenstroh (ugs.)

6) (coll.): (intimate)

be very thick with somebody — mit jemandem dick befreundet sein (ugs.)

be [as] thick as thieves — dicke Freunde sein (ugs.)
2. noun, no pl., no indef. art.
in the thick of — mitten in (+ Dat.)

in the thick of it or things — mitten drin

stay with somebody/stick together through thick and thin — mit jemandem/zusammen durch dick und dünn gehen
3. adverb
job offers/complaints came in thick and fast — es kam eine Flut von Stellenangeboten/Beschwerden

* * *
[Ɵik] 1. adjective
1) (having a relatively large distance between opposite sides; not thin: a thick book; thick walls; thick glass.) dick

2) (having a certain distance between opposite sides: It's two inches thick; a two-inch-thick pane of glass.) dick

3) ((of liquids, mixtures etc) containing solid matter; not flowing (easily) when poured: thick soup.) dickflüssig

4) (made of many single units placed very close together; dense: a thick forest; thick hair.) dicht

5) (difficult to see through: thick fog.) dicht

6) (full of, covered with etc: The room was thick with dust; The air was thick with smoke.) voller

7) (stupid: Don't be so thick!)
2. noun
(the thickest, most crowded or active part: in the thick of the forest; in the thick of the fight.) dichtester Teil, das Gewühl

- academic.ru/92633/thickly">thickly
- thickness
- thicken
- thick-skinned
- thick and fast
- through thick and thin
* * *

thick

[θɪk]

I. adj

1. (not thin) coat, layer, volume dick

with a \thick helping of butter dick mit Butter bestrichen

2. (bushy) eyebrows dicht

\thick hair volles [o dichtes] [o SCHWEIZ meist dickes] Haar

3. after n (measurement) dick, stark

the walls are two metres \thick die Wände sind zwei Meter dick

4. (not very fluid) dick, zähflüssig

5. (dense) dicht

the air in the banqueting hall was \thick with smoke die Luft im Festsaal war völlig verraucht

the atmosphere was \thick with unspoken criticism ( fig) unausgesprochene Kritik belastete die Atmosphäre

\thick clouds dichte Wolkendecke

\thick fog dichter Nebel

6. (extreme) deutlich, ausgeprägt

\thick accent starker Akzent

\thick darkness tiefe Dunkelheit

7. voice belegt, heiser

he spoke and his voice was \thick with fear er sprach mit angstvoller Stimme

8. (headache)

to have a \thick head einen Brummschädel [o dicken Kopf] haben fam

I've got a \thick head mir brummt der Schädel fam

9. ( pej sl: mentally slow) dumm

to be [a bit] \thick [ein bisschen] begriffsstutzig sein

10. BRIT ( fam: plentiful) reichlich, massenhaft

female engineers are not too \thick on the ground weibliche Ingenieure sind dünn gesät

11. BRIT (exaggerated)

to be a bit \thick etwas übertrieben sein

hiring four Rolls Royces for a village wedding was a bit \thick vier Rolls Royce für eine Dorfhochzeit zu mieten, war schon etwas dick aufgetragen

12.

▶ to be as \thick as two short planks dumm wie Bohnenstroh sein

▶ blood is \thicker than water ( saying) Blut ist dicker als Wasser prov

▶ to get a \thick ear BRIT ein paar auf [o hinter] die Ohren bekommen fam

▶ to give sb a \thick ear BRIT jdm ein paar [o eins] hinter die Ohren geben fam

▶ to have a \thick skin ein dickes Fell haben

▶ to be as \thick as thieves wie Pech und Schwefel zusammenhalten

▶ to be \thick with sb mit jdm eng befreundet sein

Peter is \thick with Tom Peter und Tom sind dicke Freunde

II. n no pl ( fam)

▪ in the \thick of sth mitten[drin] in etw dat

an argument had ensued at the bar and in the \thick of it stood my husband an der Bar war ein Streit ausgebrochen und mein Mann steckte mittendrin

in the \thick of the battle im dichtesten Kampfgetümmel

III. adv (heavily) dick

the snow lay \thick on the path auf dem Weg lag eine dicke Schneedecke

to spread bread \thick with butter Brot dick mit Butter bestreichen

▶ to come \thick and fast hart auf hart kommen

the complaints were coming \thick and fast es hagelte Beschwerden

▶ to lay it on \thick dick auftragen fam

* * *
[ɵɪk]
1. adj (+er)

1) dick; thread, legs, arms dick, stark; lips dick, voll

a wall three feet thick — eine drei Fuß dicke or starke Wand

to give sb a thick ear ( Brit inf ) — jdm ein paar hinter die Ohren hauen (inf)

you'll get a thick ear in a minute ( Brit inf ) — du kriegst gleich ein paar hinter die Ohren! (inf)

the shelves were thick with dust — auf den Regalen lag dick der Staub

to have a thick head — einen Brummschädel haben (inf), einen dicken Kopf haben (inf)

2) hair, fog, smoke dick, dicht; forest, hedge, beard dicht; liquid, sauce, syrup etc dick(flüssig); mud dick; darkness tief; night undurchdringlich; crowd dicht (gedrängt); air schlecht, dick (inf); (= airless) atmosphere schwer; (= unclear) voice träge; accent stark, breit

they are thick on the ground (inf) — die gibt es wie Sand am Meer

the hedgerows were thick with wild flowers the streets are thick with people/traffic — die Hecken strotzten von wilden Blumen die Straßen sind voller Menschen/Verkehr

his voice was thick with a cold/emotion/fear/drink —

the air is pretty thick in here — hier ist eine Luft zum Schneiden, hier ist sehr schlechte Luft

the air is thick with rumours — Gerüchte liegen in der Luft

3) (Brit inf = stupid) person dumm, doof (inf)

to get sth into or through sb's thick head — etw in jds dicken Schädel bekommen (inf)

as thick as a brick or as two (short) planks — dumm wie ein Brett (inf), strohdoof (inf)

4) (inf

= intimate) they are very thick — sie sind dicke Freunde (inf)

to be very thick with sb — mit jdm eine dicke Freundschaft haben (inf)

5) (inf

= much) that's a bit thick! — das ist ein starkes Stück (inf)

2. n

1)

in the thick of the crowd — mitten in der Menge

to be in the thick of the fighting — im dicksten Kampfgetümmel stecken

in the thick of it — mittendrin

he likes to be in the thick of things — er ist gern bei allem voll dabei

to stick together through thick and thin — zusammen durch dick und dünn gehen

2) (of finger, leg) dickste Stelle

the thick of the calf — die Wade

3. adv (+er)
spread, lie, cut dick; grow dicht
the snow lay thick — es lag eine dichte Schneedecke

his blows fell thick and fast — seine Schläge prasselten nieder

offers of help poured in thick and fast —

they are falling thick and fast — sie fallen um wie die Fliegen (inf)

the jokes came thick and fast — die Witze kamen Schlag auf Schlag

to lay it on thick (inf) — (zu) dick auftragen (inf)

that's laying it on a bit thick (inf) — das ist ja wohl etwas übertrieben

* * *

thick [θık]

A adj (adv thickly)

1. allg dick:

a board 2 inches thick ein zwei Zoll starkes Brett;

the book is 500 pages thick das Buch ist 500 Seiten stark; → skin A 1

2. dick, massig (Nacken etc)

3. Bergbau: mächtig (Flöz)

4. give sb a thick ear umg jemandem eins oder ein paar hinter die Ohren geben

5. dicht (Haar, Menschenmenge etc), (Nebel etc auch) dick

6. thick with über und über bedeckt von:

the furniture was thick with dust auf den Möbeln lag dick der Staub

7. thick with voll von, voller, reich an (dat):

thick with smoke verräuchert;

the air is thick with snow die Luft ist voll(er) Schnee

8. dick(flüssig)

9. neblig, trüb(e) (Wetter)

10. schlammig:

thick puddles Schlammpfützen

11. dumpf, belegt, heiser (Stimme)

12. umg dumm

13. dicht (aufeinanderfolgend)

14. fig reichlich, massenhaft:

they are thick on the ground, they are (as) thick as peas es gibt sie wie Sand am Meer

15. umg stark, frech:

that’s a bit thick! das ist ein starkes Stück!

16. umg dick befreundet ( with mit):

they are (as) thick as thieves

a) sie sind dicke Freunde,

b) sie halten zusammen wie Pech und Schwefel

B s

1. dickster Teil, dick(st)e Stelle

2. fig dichtester Teil, Mitte f, Brennpunkt m:

in the thick of mitten in (dat);

in the thick of it mittendrin;

in the thick of the fight(ing) im dichtesten Kampfgetümmel;

in the thick of the crowd im dichtesten Menschengewühl;

through thick and thin durch dick und dünn

C adv

1. dick:

spread thick Butter etc dick aufstreichen oder auftragen;

lay it on thick umg dick auftragen

2. dicht oder rasch (aufeinander):

the blows came thick and fast die Schläge fielen hageldicht

* * *
1. adjective
1) dick; breit, dick [Linie]

a rope two inches thick, a two-inch thick rope — ein zwei Zoll starkes od. dickes Seil

that's or it's a bit thick! — (Brit. fig. coll.) das ist ein starkes Stück! (ugs.)

2) (dense) dicht [Haar, Nebel, Wolken, Gestrüpp usw.]

3) (filled)

thick with — voll von

air thick with fog and smoke — von Nebel und Rauch erfüllte Luft

4) steif [Gallerte]; dickflüssig [Sahne]; dick [Suppe, Schlamm, Brei, Kleister]

5) (stupid) dumm

you're just plain thick — du bist ganz einfach doof (salopp)

[as] thick as two short planks — (coll.) dumm wie Bohnenstroh (ugs.)

6) (coll.): (intimate)

be very thick with somebody — mit jemandem dick befreundet sein (ugs.)

be [as] thick as thieves — dicke Freunde sein (ugs.)
2. noun, no pl., no indef. art.
in the thick of — mitten in (+ Dat.)

in the thick of it or things — mitten drin

stay with somebody/stick together through thick and thin — mit jemandem/zusammen durch dick und dünn gehen
3. adverb
job offers/complaints came in thick and fast — es kam eine Flut von Stellenangeboten/Beschwerden

* * *

adj.

dicht adj.

dick adj.

English-german dictionary > thick
2 thick

1. n

1) гущавина; перен. гуща

in the thick of a crowd — у гущі натовпу

in the thick of things — у гущі (подій)

2) розпал; пекло

in the thick of an argument — у розпалі суперечки

to plunge into the thick of a battle — кинутися в саме пекло бою

3) шк., розм. тупиця

4) хаща, зарості

through thick and thin — наполегливо; не вагаючись; незважаючи ні на які труднощі

2. adj

1) товстий

thick slice (volume) — товстий шматок (том)

to have a thick skin — бути товстошкірим (тж перен.)

2) жирний (про шрифт, почерк)

3) угодований; огрядний, дебелий

thick man — дебелий (огрядний) чоловік

4) завтовшки

a foot thick — завтовшки в один фут

5) густий, частий

thick forest — густий ліс

thick hair — густе волосся

thick soup — густий суп

6) щільний; заповнений (чимсь); переповнений; багатий (на щось); товстий

thick with dust — вкритий товстим шаром пилу

the air was thick with rain — ішов сильний дощ

7) часто повторюваний

thick shower of blows — град ударів

8) хрипкий, низький (про голос); приглушений, глухий

9) неясний, нерозбірливий, невиразний (про мову)

10) підсліпуватий

11) глухуватий

12) каламутний (про рідину)

13) розм. тупий, дурний

14) туманний, похмурий (про погоду)

15) геол. потужний (про пласт)

16) близький, нерозлучний

to be thick with a person — дружити з кимсь

to be as thick as peas in a shell (as glue) — бути нерозлучними друзями

17) двозначний, непристойний

thick as blackberries — хоч греблю гати, у величезній кількості

that is a bit (a little) too thick — це вже занадто; це зайве; це нестерпно

to lay it on thick — розм. перебільшувати; перебирати міру

3. adv

1) товсто, товстим шаром

to cut the bread thick — нарізати хліб товстими шматками

to spread the butter on thick — товсто намазати маслом

2) густо, рясно

3) у великій кількості

4) часто, швидко

thick and fast — один за одним, швидко

her heart beat thick — її серце билося прискорено

5) неясно, невиразно

4. v

згущати (ся)

* * *
I [aik] n
1) гущавина; центр

the thick of the thumb — подушечка великого пальця

2) розпал; пекло

in the thick of an argument — у розпал(і) суперечки

to plunge into the thick of a battle — кинутися в саме пекло бою /битви/

3) шкіл. тупиця

4) = thicket

••

through thick and thin — завзято, непохитно, не вагаючись; до кінця; будь-що-буде, незважаючи ні на які труднощі /перешкоди/

to go through thick and thin — переборювати будь-які труднощі, іти до кінця; не відступати ні на крок
II [aik] a
1) товстий (дошка, стовбур дерев)

a thick covering of snow — товстий /потужний/ шар снігу

a thick layer of paint — товстий шар фарби

thick stone walls — товсті кам'яні стіни

to have a thick skin — бути товстошкірим (тж. перен.); жирний (про шрифт, почерк)

2) icт. огрядний; повний, відгодований

3) що має таку-то товщину, товщиною в

an inch [five feet] thick — товщиною в дюйм

4) густий

thick soup [syrup] — густий суп [сироп]

thick fog [smoke] — густий туман [дим]; ( with) заповнений ( чимось); багатий ( на щось)

thick with fumes /with vapours/ — насичений парами

the room was thick with flies — у кімнаті було повнісінько мух; = у кімнаті було темно від мух; насичений парами, задушливий ( про повітря); мутний ( про рідину); мрячний, хмурий ( про погоду); великий, сильний

thick dew — рясна роса

5) частий, густий

thick eyebrows — густі брови

corn standing thick — густі хліби

6) повторюваний багато разів; що йде один за одним

thick shower of blows — град ударів

with honours thick upon him — обсипаний почестями

7) хрипкий; низький ( про голос)

8) неясний, нерозбірливий, невиразний ( про мову)

to be thick of speech — говорити нерозбірливо

9) глухуватий, тугий на вухо; підсліпуватий

10) тупий, дурний

to have a thick head — бути тупоголовим

11) гeoл. потужний ( про шар)

thick ear — розпухле вухо

to give smb; a thick ear — дати комусь у вухо

a bit /a little/ too thick — це вже надто /занадто/; as thick as two planks справжній "дуб"

to be thick with smb — міцно дружити з кимось

they're as thick as (two) thieves /as glue, as peas in a shell, as three in a bed/ — вони друзі не розлий вода
III [aik] adv
1) товсто; товстим шаром

to cut the bread thick — нарізати хліб товстими скибами

to spread the butter on thick — намазати масло товстим шаром

2) густо; рясно; у великій кількості

3) часто; швидко

thick and fast — швидко, стрімко; один за одним

the blows fell thick and fast! — удари сипалися градом

his heart beat thick — його серце прискорено билося

4) неясно, що заплітаються язиками

••

to lay it on thick — перебільшувати, згущати фарби; пересолювати
IV [aik] v
apx. згущати; icт. згущатися
V [aik] n
1) гущавина; центр

the thick of the thumb — подушечка великого пальця

2) розпал; пекло

in the thick of an argument — у розпал(і) суперечки

to plunge into the thick of a battle — кинутися в саме пекло бою /битви/

3) шкіл. тупиця

4) = thicket

to go through thick and thin — переборювати будь-які труднощі, іти до кінця; не відступати ні на крок

to follow smb /to stick to smb / through thick and thin — залишитися вірним комусь до кінця

••

through thick and thin — завзято, непохитно, не вагаючись; до кінця; будь-що-буде, незважаючи ні на які труднощі /перешкоди/
VI [aik] a
1) товстий (дошка, стовбур дерев)

a thick covering of snow — товстий /потужний/ шар снігу

a thick layer of paint — товстий шар фарби

thick stone walls — товсті кам'яні стіни

to have a thick skin — бути товстошкірим (тж. перен.); жирний (про шрифт, почерк)

2) icт. огрядний; повний, відгодований

3) що має таку-то товщину, товщиною в

an inch [five feet] thick — товщиною в дюйм

4) густий

thick soup [syrup] — густий суп [сироп]

thick fog [smoke] — густий туман [дим]; ( with) заповнений ( чимось); багатий ( на щось)

thick with fumes /with vapours/ — насичений парами

the room was thick with flies — у кімнаті було повнісінько мух; = у кімнаті було темно від мух; насичений парами, задушливий ( про повітря); мутний ( про рідину); мрячний, хмурий ( про погоду); великий, сильний

thick dew — рясна роса

5) частий, густий

thick eyebrows — густі брови

corn standing thick — густі хліби

6) повторюваний багато разів; що йде один за одним

thick shower of blows — град ударів

with honours thick upon him — обсипаний почестями

7) хрипкий; низький ( про голос)

8) неясний, нерозбірливий, невиразний ( про мову)

to be thick of speech — говорити нерозбірливо

9) глухуватий, тугий на вухо; підсліпуватий

10) тупий, дурний

to have a thick head — бути тупоголовим

11) гeoл. потужний ( про шар)

••

thick ear — розпухле вухо

to give smb; a thick ear — дати комусь у вухо

a bit /a little/ too thick — це вже надто /занадто/; as thick as two planks справжній "дуб"

to be thick with smb — міцно дружити з кимось

they're as thick as (two) thieves /as glue, as peas in a shell, as three in a bed/ — вони друзі не розлий вода
VII [aik] adv
1) товсто; товстим шаром

to cut the bread thick — нарізати хліб товстими скибами

to spread the butter on thick — намазати масло товстим шаром

2) густо; рясно; у великій кількості

3) часто; швидко

thick and fast — швидко, стрімко; один за одним

the blows fell thick and fast! — удари сипалися градом

his heart beat thick — його серце прискорено билося

4) неясно, що заплітаються язиками

••

to lay it on thick — перебільшувати, згущати фарби; пересолювати
VIII [aik] v; іст.
згущати; icт. згущатися

English-Ukrainian dictionary > thick
3 thick

I [aik] n
1) гущавина; центр

the thick of the thumb — подушечка великого пальця

2) розпал; пекло

in the thick of an argument — у розпал(і) суперечки

to plunge into the thick of a battle — кинутися в саме пекло бою /битви/

3) шкіл. тупиця

4) = thicket

••

through thick and thin — завзято, непохитно, не вагаючись; до кінця; будь-що-буде, незважаючи ні на які труднощі /перешкоди/

to go through thick and thin — переборювати будь-які труднощі, іти до кінця; не відступати ні на крок
II [aik] a
1) товстий (дошка, стовбур дерев)

a thick covering of snow — товстий /потужний/ шар снігу

a thick layer of paint — товстий шар фарби

thick stone walls — товсті кам'яні стіни

to have a thick skin — бути товстошкірим (тж. перен.); жирний (про шрифт, почерк)

2) icт. огрядний; повний, відгодований

3) що має таку-то товщину, товщиною в

an inch [five feet] thick — товщиною в дюйм

4) густий

thick soup [syrup] — густий суп [сироп]

thick fog [smoke] — густий туман [дим]; ( with) заповнений ( чимось); багатий ( на щось)

thick with fumes /with vapours/ — насичений парами

the room was thick with flies — у кімнаті було повнісінько мух; = у кімнаті було темно від мух; насичений парами, задушливий ( про повітря); мутний ( про рідину); мрячний, хмурий ( про погоду); великий, сильний

thick dew — рясна роса

5) частий, густий

thick eyebrows — густі брови

corn standing thick — густі хліби

6) повторюваний багато разів; що йде один за одним

thick shower of blows — град ударів

with honours thick upon him — обсипаний почестями

7) хрипкий; низький ( про голос)

8) неясний, нерозбірливий, невиразний ( про мову)

to be thick of speech — говорити нерозбірливо

9) глухуватий, тугий на вухо; підсліпуватий

10) тупий, дурний

to have a thick head — бути тупоголовим

11) гeoл. потужний ( про шар)

thick ear — розпухле вухо

to give smb; a thick ear — дати комусь у вухо

a bit /a little/ too thick — це вже надто /занадто/; as thick as two planks справжній "дуб"

to be thick with smb — міцно дружити з кимось

they're as thick as (two) thieves /as glue, as peas in a shell, as three in a bed/ — вони друзі не розлий вода
III [aik] adv
1) товсто; товстим шаром

to cut the bread thick — нарізати хліб товстими скибами

to spread the butter on thick — намазати масло товстим шаром

2) густо; рясно; у великій кількості

3) часто; швидко

thick and fast — швидко, стрімко; один за одним

the blows fell thick and fast! — удари сипалися градом

his heart beat thick — його серце прискорено билося

4) неясно, що заплітаються язиками

••

to lay it on thick — перебільшувати, згущати фарби; пересолювати
IV [aik] v
apx. згущати; icт. згущатися
V [aik] n
1) гущавина; центр

the thick of the thumb — подушечка великого пальця

2) розпал; пекло

in the thick of an argument — у розпал(і) суперечки

to plunge into the thick of a battle — кинутися в саме пекло бою /битви/

3) шкіл. тупиця

4) = thicket

to go through thick and thin — переборювати будь-які труднощі, іти до кінця; не відступати ні на крок

to follow smb /to stick to smb / through thick and thin — залишитися вірним комусь до кінця

••

through thick and thin — завзято, непохитно, не вагаючись; до кінця; будь-що-буде, незважаючи ні на які труднощі /перешкоди/
VI [aik] a
1) товстий (дошка, стовбур дерев)

a thick covering of snow — товстий /потужний/ шар снігу

a thick layer of paint — товстий шар фарби

thick stone walls — товсті кам'яні стіни

to have a thick skin — бути товстошкірим (тж. перен.); жирний (про шрифт, почерк)

2) icт. огрядний; повний, відгодований

3) що має таку-то товщину, товщиною в

an inch [five feet] thick — товщиною в дюйм

4) густий

thick soup [syrup] — густий суп [сироп]

thick fog [smoke] — густий туман [дим]; ( with) заповнений ( чимось); багатий ( на щось)

thick with fumes /with vapours/ — насичений парами

the room was thick with flies — у кімнаті було повнісінько мух; = у кімнаті було темно від мух; насичений парами, задушливий ( про повітря); мутний ( про рідину); мрячний, хмурий ( про погоду); великий, сильний

thick dew — рясна роса

5) частий, густий

thick eyebrows — густі брови

corn standing thick — густі хліби

6) повторюваний багато разів; що йде один за одним

thick shower of blows — град ударів

with honours thick upon him — обсипаний почестями

7) хрипкий; низький ( про голос)

8) неясний, нерозбірливий, невиразний ( про мову)

to be thick of speech — говорити нерозбірливо

9) глухуватий, тугий на вухо; підсліпуватий

10) тупий, дурний

to have a thick head — бути тупоголовим

11) гeoл. потужний ( про шар)

••

thick ear — розпухле вухо

to give smb; a thick ear — дати комусь у вухо

a bit /a little/ too thick — це вже надто /занадто/; as thick as two planks справжній "дуб"

to be thick with smb — міцно дружити з кимось

they're as thick as (two) thieves /as glue, as peas in a shell, as three in a bed/ — вони друзі не розлий вода
VII [aik] adv
1) товсто; товстим шаром

to cut the bread thick — нарізати хліб товстими скибами

to spread the butter on thick — намазати масло товстим шаром

2) густо; рясно; у великій кількості

3) часто; швидко

thick and fast — швидко, стрімко; один за одним

the blows fell thick and fast! — удари сипалися градом

his heart beat thick — його серце прискорено билося

4) неясно, що заплітаються язиками

••

to lay it on thick — перебільшувати, згущати фарби; пересолювати
VIII [aik] v; іст.
згущати; icт. згущатися

English-Ukrainian dictionary > thick
4 thick

1. [θık] n
1. 1) гуща

in the thick of a crowd - в гуще толпы

in the thick of things /of it/ - в гуще дел /событий/

2) центр

the thick of the thumb - подушечка большого пальца

2. разгар; пекло

in the thick of an argument - в разгар(е) спора

to plunge into the thick of a battle - броситься в самое пекло боя /битвы/

3. школ. разг. тупица

4. редк. = thicket

♢ through thick and thin - а) упорно, стойко, не колеблясь; до конца; б) во что бы то ни стало, несмотря ни на какие трудности /препятствия/; to go through thick and thin - преодолевать любые трудности, идти до конца; не отступать ни на шаг; to follow smb. /to stick to smb./ through thick and thin - остаться верным кому-л. до конца
2. [θık] a
1. 1) толстый

thick board [slice, volume, neck, fingers] - толстая доска [-ый ломоть, том, -ая шея, -ые пальцы]

thick body [trunk of a tree] - толстое тело [-ый ствол дерева]

a thick covering of snow - толстый /мощный/ слой снега

a thick layer of paint - толстый слой краски

thick stone walls - толстые каменные стены

to have a thick skin - быть толстокожим (тж. перен.)

2) жирный (о шрифте, почерке)

2. уст. дородный; плотный; упитанный

thick man - плотный /крупный/ мужчина

3. имеющий такую-то толщину, толщиной в

an inch [five feet] thick - толщиной в дюйм [пять футов]

how thick is the ice? - какой толщины лёд?

4. 1) густой

thick soup [syrup] - густой суп [сироп]

thick fog [smoke] - густой туман [дым]

thick clouds - тяжёлые облака

thick darkness - непроницаемый мрак, полная темнота

thick crowd - плотная толпа

2) (with) заполненный (чем-л.); изобилующий (чем-л.)

thick with dust - покрытый густым слоем пыли

thick with fumes /with vapours/ - насыщенный парами

the air was thick with snow [with rain] - шёл сильный снег [дождь]

the street was thick with traffic - улица была забита машинами

the room was thick with flies - в комнате было полным-полно мух; ≅ в комнате было темно от мух

3) насыщенный парами, душный ( о воздухе)

4) мутный ( о жидкости)

5) туманный, хмурый ( о погоде)

the weather was thick and the airports were shut down - из-за густого тумана аэропорты были закрыты

6) большой, сильный

thick dew - обильная роса

5. частый, густой

thick forest [hair] - густой лес [-ые волосы]

thick fur [coat] - густой мех [-ая шерсть]

thick eyebrows [beard] - густые брови [-ая борода]

corn standing thick - густые хлеба

6. повторяющийся много раз; следующий один за другим

thick shower of blows - град ударов

with honours thick upon him - осыпанный почестями

7. хриплый; низкий ( о голосе)

8. неясный, неразборчивый, невнятный ( о речи)

to be thick of speech - говорить неразборчиво; ≅ еле ворочать языком

9. разг.

1) глуховатый, тугой на ухо

2) подслеповатый

10. разг. тупой, глупый

to have a thick head - быть тупоголовым

11. геол. мощный ( о пласте)

♢ thick ear - распухшее ухо

to give smb. a thick ear - дать кому-л. в ухо

a bit /a little/ too thick - это уж чересчур /слишком/; это называется хватить через край

as thick as two planks - совершенный тупица /кретин/, настоящий «дуб»

to be thick with smb. - крепко дружить с кем-л.

they're as thick as (two) thieves /as glue, as peas in a shell, as three in a bed/ - они закадычные друзья, их водой не разольёшь
3. [θık] adv
1. толсто; толстым слоем

to cut the bread thick - нарезать хлеб толстыми ломтями

to spread the butter on thick - намазать масло толстым слоем

the snow lay thick upon the ground - земля была покрыта толстым слоем снега

the table was covered thick with dust - на столе лежал густой слой пыли

2. 1) густо; обильно

2) в большом количестве, числе

doubts came thick upon him - его обуревали сомнения

3. часто; быстро

thick and fast - быстро, стремительно; один за другим

the blows fell thick and fast - удары сыпались градом

the events came thick and fast - события следовали одно за другим (с головокружительной быстротой); события развивались стремительно

his heart beat thick - его сердце учащённо билось

4. неясно, заплетающимся языком

♢ to lay it on thick - преувеличивать, сгущать краски; пересаливать; хватить через край
4. [θık] v
1) арх. сгущать

2) арх. сгущаться

НБАРС > thick
5 thick

θɪk
1. прил.
1) а) толстый б) жирный( о шрифте, почерке и т. п.)
2) а) густой, частый;
повторяющийся б) густой, плотный в) изобилующий( чем-л.), заполненный( чем-л.)
3) а) мутный (о жидкости) б) тусклый;
неясный, туманный( о погоде) в) хриплый, низкий( о голосе) ;
неразборчивый, невнятный( о речи) г) глупый, тупой Syn: stupid
4) предик.;
разг. близкий, неразлучный ∙ Thick as a brick that is a bit/too thick ≈ это чересчур, это уж слишком
2. сущ.
1) а) гуща б) пекло, разгар Syn: high point, height
2) разг. тупица
3) а) густой напиток (сироп, портер и т.п.) б) густой туман ∙
3. нареч.
1) а) густо Syn: abundantly б) много, обильно;
часто lay it thick
2) а) неразборчиво, заплетающимся языком б) хрипло ∙ to lay it on thick разг. ≈ грубо льстить, хватить через край( в похвалах) гуща - in the * of a crowd в гуще толпы - in the * of things /of it/ в гуще дел /событий/ центр - the * of the thumb подушечка большого пальца разгар;
пекло - in the * of an argument в разгар(е) спора - to plunge into the * of a battle броситься в самое пекло боя /битвы/ (школьное) (разговорное) тупица (редкое) чаща, заросли > through * and thin упорно, стойко, не колеблясь;
до конца;
во что бы то ни стало, не смотря ни на какие трудности /препятствия/ > to go through * and thin преодолевать любые трудности, идти до конца;
не отступать ни на шаг > to follow smb. /to stick to smb./ through * and thin остаться верным кому-л. до конца толстый - * board толстая доска - * body толстое тело - a * covering of snow толстый /мощный/ слой снега - a * layer of paint толстый слой краски - * stone walls толстые каменные стены - to have a * skin быть толстокожим (тж. перен.) жирный (о шрифте, почерке) (устаревшее) дородный;
плотный;
упитанный - * man плотный /крупный/ мужчина имеющий такую-то толщину, толщиной в - an inch * толщиной в дюйм - how * is the ice? какой толщины лед? густой - * fog густой туман - * clouds тяжелые облака - * darkness непроницаемый мрак, полная темнота - * crowd плотная толпа( with) заполненный (чем-л.) ;
изобилующий (чем-л.) - * with dust покрытый густым слоем пыли - * with fumes /with vapous/ насыщенный парами - the air was * with snow шел сильный снег - the street was * with traffic улица была забита машинами - the room was * with flies в комнате было полным-полно мух;
в комнате было темно от мух насыщенный парами, душный( о воздухе) мутный (о жидкости туманный, хмурый( о погоде) - the weather was * and the airports were shut down из-за густого тумана аэропорты были закрыты большой, сильный - * dew обильная роса частый, густой - * forest густой лес - * fur густой мех - * eyebrows густые брови - corn standing * густые хлеба повторяющийся много раз;
следующий один за другим - * shower of blows град ударов - with honours * upon him осыпанный почестями хриплый;
низкий (о голосе) неясный, неразборчивый, невнятный (о речи) - to be * of speech говорить неразборчиво;
еле ворочать языком (разговорное) глуховатый, тугой на ухо подслеповатый( разговорное) тупой, глупый - to have a * head быть тупоголовым (геология) мощный (о пласте) > * ear распухшее ухо > to give smb. a * ear дать кому-л. в ухо > a bit /a little/ too * это уж чересчур /слишком/;
это называется хватить через край > as * as two planks совершенный тупица /кретин/, настоящий "дуб" > to be * with smb. крепко дружить с кем-л. > they're as * as (two) thieves /as glue, as peas in a shell, as three in a bed/ они закадычные друзья, их водой не разольешь толсто;
толстым слоем - to cut the bread * нарезать хлеб толстыми ломтями - to spread the butter on * намазать масло толстым слоем - the snow lay * upon the ground земля была покрыта толстым слоем снега - the table was covered * with dust на столе лежал густой слой пыли густо;
обильно в большом количестве, числе - doubts came * upon him его обуревали сомнения часто;
быстро - * and fast быстро, стремительно;
один за другим - the blows fell * and fast удары сыпались градом - the events came * and fast события следовали одно за другим (с головокружительной быстротой) ;
события развивались стремительно - his heart beat * его сердце учащенно билось неясно, заплетающимся языком > to lay it on * преувеличивать, сгущать краски;
пересаливать;
хватить через край (устаревшее) сгущать( устаревшее) сгущаться ~ изобилующий (чем-л.) ;
заполненный (чем-л.) ;
the air was thick with snow падал густой снег thick a predic. разг. близкий, неразлучный;
to be thick (with smb.) дружить (с кем-л.) ;
to be thick as thieves = быть закадычными друзьями thick a predic. разг. близкий, неразлучный;
to be thick (with smb.) дружить (с кем-л.) ;
to be thick as thieves = быть закадычными друзьями ~ толстый;
a foot thick толщиной в один фут to give (smb.) a ~ ear дать (кому-л.) в ухо;
that is a bit (или too) thick это чересчур, это уж слишком ~ гуща;
in the thick of the crowd в гуще толпы to lay it on ~ разг. грубо льстить, хватить через край (в похвалах) ~ неразборчивый, невнятный (о речи) ;
the patient's speech is still quite thick больной говорит еще совсем невнятно ~ разгар, пекло;
to plunge into the thick of the battle броситься в самое пекло битвы to give (smb.) a ~ ear дать (кому-л.) в ухо;
that is a bit (или too) thick это чересчур, это уж слишком thick a predic. разг. близкий, неразлучный;
to be thick (with smb.) дружить (с кем-л.) ;
to be thick as thieves = быть закадычными друзьями ~ глупый, тупой ~ густо;
обильно ~ густой, частый;
thick hair густые волосы;
thick forest густой лес;
thick as blackberries = хоть пруд пруди;
в изобилии ~ гуща;
in the thick of the crowd в гуще толпы ~ жирный (о шрифте, почерке и т. п.) ~ изобилующий (чем-л.) ;
заполненный (чем-л.) ;
the air was thick with snow падал густой снег ~ мутный (о жидкости) ~ неразборчивый, невнятный (о речи) ;
the patient's speech is still quite thick больной говорит еще совсем невнятно ~ неясно, заплетающимся языком;
хрипло;
thick and fast быстро, стремительно, один за другим ~ плотный;
густой;
thick soup густой суп;
thick with dust покрытый густым слоем пыли ~ разгар, пекло;
to plunge into the thick of the battle броситься в самое пекло битвы ~ толстый;
a foot thick толщиной в один фут ~ разг. тупица;
through thick and thin упорно, несмотря на все препятствия ~ тусклый;
неясный, туманный (о погоде) ~ хриплый, низкий (о голосе) ~ часто ~ частый, повторяющийся;
thick shower of blows сыплющиеся градом удары thickly: thickly = thick ~ неясно, заплетающимся языком;
хрипло;
thick and fast быстро, стремительно, один за другим ~ густой, частый;
thick hair густые волосы;
thick forest густой лес;
thick as blackberries = хоть пруд пруди;
в изобилии ~ густой, частый;
thick hair густые волосы;
thick forest густой лес;
thick as blackberries = хоть пруд пруди;
в изобилии ~ густой, частый;
thick hair густые волосы;
thick forest густой лес;
thick as blackberries = хоть пруд пруди;
в изобилии ~ частый, повторяющийся;
thick shower of blows сыплющиеся градом удары ~ плотный;
густой;
thick soup густой суп;
thick with dust покрытый густым слоем пыли ~ плотный;
густой;
thick soup густой суп;
thick with dust покрытый густым слоем пыли ~ разг. тупица;
through thick and thin упорно, несмотря на все препятствия

Большой англо-русский и русско-английский словарь > thick
6 thick

{θik}
I. 1. дебел, плътен, черен (за шрифт)
an inch THICK дебел един цол
a THICK ear подуто (от плесница) ухо
the THICK end of the stick дебелият край на тоягата, прен. най-лошата част на нещо (сделка и пр.)
2. гъст, плътен, сбит, чест, рунтав, буен, гъст (за коса и пр.)
THICK with dust покрит с дебел слой прах, потънал в прах
air THICK with snow въздух, премрежен/забулен от сняг
trees THICK with leaves силно разлистени/зашумени дървета
to grow THICK er увеличавам се, сгъстявам се (за тълпа и пр.)
3. изобилен, многоброен, чест
4. мътен, кален
5. мъглив, облачен, пребулен, мрачен, опушен (за време и пр.)
the air is THICK прен. атмосферата е натегната/нажежена
6. непроницаем (за мрак, мъгла)
7. глух, неясен, хрипкав, пресипнал (за глас)
8. глупав, тъп
9. близък, интимен
(as) THICK as thieves неразделни другари
10. predic разг. прекален, мъчно поносим, нетърпим
that's a bit/rather THICK това е безобразие, прекаляваш
II. 1. най-гъстата част
in the THICK of the wood сред/вдън гората
2. дебелата част на нещо (палец и пр.)
3. най-оживената част
in the THICK of в разгара на
in the THICK of it/things във водовъртежа на събитията
through THICK and thin решително, въпреки всички пречки, всякак
to go through THICK and thin преодолявам всички трудности, не отстъпвам пред нищо
4. уч. sl. тъпак
III. 1. дебело
to spread the butter THICK мажа маслото дебело, намазвам с дебел слой масло
the snow/dust lay THICK everywhere дебел пласт сняг/прах покриваше всичко
2. (на) гъсто, (на) често, силно
to sow THICK засявам нагъсто
his heart beat THICK сърцето му биеще учестено/силно/ускорено
THICK and fast начесто, едно след друго
to fall/come THICK (and fast) сипя се, посипвам се (за сняг, удари и пр.)
3. неясно, с преплитащ се език, с пресипнал глас

* * *

{dik} a 1. дебел, плътен; черен (за шрифт); an inch thick дебел еди(2) {dik} n 1. най-гъстата част; in the thick of the wood сред/ вдъ{3} {dik} adv 1. дебело; to spread the butter thick мажа маслото де

* * *

рунтав; сбит; опушен; пресипнал; дебел; гъст; дебело;

* * *
1. (as) thick as thieves неразделни другари 2. (на) гъсто, (на) често, силно 3. a thick ear подуто (от плесница) ухо 4. air thick with snow въздух, премрежен/забулен от сняг 5. an inch thick дебел един цол 6. his heart beat thick сърцето му биеще учестено/силно/ускорено 7. i. дебел, плътен, черен (за шрифт) 8. ii. най-гъстата част 9. iii. дебело 10. in the thick of it/things във водовъртежа на събитията 11. in the thick of the wood сред/вдън гората 12. in the thick of в разгара на 13. predic разг. прекален, мъчно поносим, нетърпим 14. that's a bit/rather thick това е безобразие, прекаляваш 15. the air is thick прен. атмосферата е натегната/нажежена 16. the snow/dust lay thick everywhere дебел пласт сняг/прах покриваше всичко 17. the thick end of the stick дебелият край на тоягата, прен. най-лошата част на нещо (сделка и пр.) 18. thick and fast начесто, едно след друго 19. thick with dust покрит с дебел слой прах, потънал в прах 20. through thick and thin решително, въпреки всички пречки, всякак 21. to fall/come thick (and fast) сипя се, посипвам се (за сняг, удари и пр.) 22. to go through thick and thin преодолявам всички трудности, не отстъпвам пред нищо 23. to grow thick er увеличавам се, сгъстявам се (за тълпа и пр.) 24. to sow thick засявам нагъсто 25. to spread the butter thick мажа маслото дебело, намазвам с дебел слой масло 26. trees thick with leaves силно разлистени/зашумени дървета 27. близък, интимен 28. глупав, тъп 29. глух, неясен, хрипкав, пресипнал (за глас) 30. гъст, плътен, сбит, чест, рунтав, буен, гъст (за коса и пр.) 31. дебелата част на нещо (палец и пр.) 32. изобилен, многоброен, чест 33. мъглив, облачен, пребулен, мрачен, опушен (за време и пр.) 34. мътен, кален 35. най-оживената част 36. непроницаем (за мрак, мъгла) 37. неясно, с преплитащ се език, с пресипнал глас 38. уч. sl. тъпак
* * *

thick[uik] I. adj 1. гъст, плътен, сбит, чест, рунтав; гъст, буен (за коса); \thick eyebrows рунтави, рошави вежди; \thick with dust покрит с прах; air \thick with snow въздух, премрежен от сняг; trees \thick with leaves разлистени дървета; the crowd grew \thicker тълпата се увеличи; \thick soup гъста супа; \thick darkness непрогледен мрак; 2. дебел; черен (за шрифт); an inch \thick дебел един цол; a \thick ear подуто (от плесница) ухо; 3. изобилен, голямо количество, неизчерпаемост; чест; (as) \thick as blackberries в изобилие, на път и под път, с лопата да ги ринеш; 4. мътен; кален; \thick puddle кална локва; 5. мъглив; облачен, мрачен; опушен; the air is \thick прен. атмосферата е натегната (нажежена); 6. пресипнал, прегракнал, хрипкав (за глас); 7. глупав, тъп; as \thick as mince ( shit; two planks) много тъп, тъп като галош; 8. близък, неразделен, интимен; (as) \thick as thieves неразделни другари; 9. (за акцент) ясно различим, силен; 10. predic разг. множко, прекален, трудно поносим; that is a bit ( rather too) \thick това е безобразие; това е вече прекалено;FONT face=Times_Deutsch ◊ adv thickly; II. n 1. най-гъстата част; in the \thick of the wood сред (вдън) гората; in the \thick of the fight в разгара, в кипежа на сражението; in the \thick of it в самия разгар; through \thick and thin решително, упорито, непоколебимо; каквото ще да става, въпреки всички пречки; 2. уч. sl тъпак, глупак, малоумник; III. adv 1. дебело; to lay it on \thick преувеличавам, прекалявам; лаская; правя комплименти; 2. гъсто, често, обилно, силно; snow was falling \thick снегът се сипеше гъсто (на парцали); the blows fell \thick on him ударите се сипеха отгоре му; 3. неясно; с преплитащ се език; с пресипнал глас; • \thick and fast много често, едно след друго.

English-Bulgarian dictionary > thick
7 blow

{blou}
I. 1. духам, вея
to BLOW on one's fingers духам си на пръстите (за да ги cmonля)
2. дишим тежко, пъхтя. задъхвам се
to let the horses BLOW оставям конете да си поема дъх/да си отдъхнат
3. отвявам, завявам. завличам, отнасям, издухвам, блъскам, нося, донасям
4. надувам (мях, духало и пр.)
5. духам, раздухвам (огън)
6. свиря силно на/надувам духов инструмент
to BLOW a whistle изсвирвам със свирка
to BLOW one's own trumpet/horn прен. сам се хваля, правя си реклама
7. издухвам, продухвам
to BLOW one's nose изсеквам се
8. sl, заминавам внезапно, духвам
9. изхвърлям въздушнв струя и вода (за кит)
10. изгарям от претоварване (за бушон. ел. крушка и пр.)
11. издувам се, избухвам, изгърмявам (и за консерви)
12. правя мехури, надувам (стъкло и пр.)
13. изпразвам чрез духане продухване
14. хвърлям във въздуха, отварям с взлом/експлозив
15. наплювам (за. мухи)
16. издавам. разгласявам (тайна и пр.)
17. sl. харча, прахосвам. пилея безразсъдно, профуквам (пари)
18. възклицание, ругатня
oh BLOW! BLOW it! ух! по дяволите! дявол да го вземе! BLOW you! върви по дяволите! be BLOWed it... да пукна, ако..., разбира се, че няма да...
well, i'm BLOWed! брей! виж ти! to BLOW one's top/a. u. stack разг. загубвам самообладание, избухвам, кипвим
to BLOW the gab/gaff sl издавам тайна/заговор, доноснича. интригантствувам
to BLOW open отварям се внезапно (от вятър и пр. за врата, npoзорец)
to BLOW hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението/решенията си
blow about развявам се (за коси и пр.), разпръсвам, разпилявам
blow away отварям, отнасям, разпръсвам, разнасям, разбивам, хвръквам, изхвърчавам, хвърлям във въздуха (с експлозив)
blow back експлодирам (за газ в туби и пр.)
blow in (to) отварям, счупвам, разбивам, разг. наминавам, отбивам се, изтърсвам се, довтасвам
blow off отвявам, отнасям, издухвам, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам (и прен.)
to BLOW off steam тех. (из) пускам пара, прен. изразходвам излишната си енергия, разг. давам воля на чувствата си, избухвам в гняв, дигам пара
to BLOW the lid off разкривам, изваждам на показ, разобличавам
blow on отнемам свежестта и пр. на, правя безинтересен, дискредитирам
blow out гася, изгасявам, духвам, угасвам, загасвам, издувам, надувам, изхвърчавам, бликвам, избликвам, експлодирам, пукам се, изгърмявам (за гума), тех. изпразвам
ел. изгарям от претоварване (за бушон, ел. крушка), to BLOW out one's/someone's brain разбивам/пръсвам (си) черепа, застрелвам (се) в главата
blow over събарям, прекатурвам
утихвам, преминавам, забравям се (за буря, тревога, кавга), blow up експлодирам, избухвам, пръсвам се, прен. разг. кипвам
хвърлям във въздуха, излизам, надигам се (за буря, вятър), it is BLOWmg up foi rain този вятър ще докара дъжд, надувам (балон и пр.), напомпвам (гума), наругавам, преувеличавам, разг. увеличавам снимка, надувам се, важнича
BLOW n up with pride надут, високомерен
II. 1. удар (и прен.)
at one BLOW с един удар
to come/get to BLOWs сбиваме сe
to exchange BLOWs бия се (with с)
without striking a BLOW без бой
to strike a BLOW for помагам, подкрепям
to strike a BLOW against противопоствям се на. опълчвам се срещу
to deal/deliver/fetch/give/inflict/strike a BLOW удрям, нанасям удар
BLOW by BLOW много подобрен (за описание и пр.)
2. неочаквано нещастие
III. v цъфтя, разцъфтявам
IV. n цъфтеж, цвят, разцвет

* * *

{blou} v (blew {blu:}, blown {blown}) 1. духам, вея: to blow (2) n 1. удар (и прен.): at one blow с един удар: to come/get to{3} v цъфтя, разцъфтявам.{4} n цъфтеж; цвят; разцвет.

* * *

удар; разцвет; свиря; сблъскване; отвявам; вея; раздухвам; духам;

* * *
1. 1 sl. харча, прахосвам. пилея безразсъдно, профуквам (пари) 2. 1 възклицание, ругатня 3. 1 издавам. разгласявам (тайна и пр.) 4. 1 издувам се, избухвам, изгърмявам (и за консерви) 5. 1 изпразвам чрез духане продухване 6. 1 наплювам (за. мухи) 7. 1 правя мехури, надувам (стъкло и пр.) 8. 1 хвърлям във въздуха, отварям с взлом/експлозив 9. at one blow с един удар 10. blow about развявам се (за коси и пр.), разпръсвам, разпилявам 11. blow away отварям, отнасям, разпръсвам, разнасям, разбивам, хвръквам, изхвърчавам, хвърлям във въздуха (с експлозив) 12. blow back експлодирам (за газ в туби и пр.) 13. blow by blow много подобрен (за описание и пр.) 14. blow in (to) отварям, счупвам, разбивам, разг. наминавам, отбивам се, изтърсвам се, довтасвам 15. blow n up with pride надут, високомерен 16. blow off отвявам, отнасям, издухвам, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам (и прен.) 17. blow on отнемам свежестта и пр. на, правя безинтересен, дискредитирам 18. blow out гася, изгасявам, духвам, угасвам, загасвам, издувам, надувам, изхвърчавам, бликвам, избликвам, експлодирам, пукам се, изгърмявам (за гума), тех. изпразвам 19. blow over събарям, прекатурвам 20. i. духам, вея 21. ii. удар (и прен.) 22. iii. v цъфтя, разцъфтявам 23. iv. n цъфтеж, цвят, разцвет 24. oh blow! blow it! ух! по дяволите! дявол да го вземе! blow you! върви по дяволите! be blowed it... да пукна. ако..., разбира се, че няма да.. 25. sl, заминавам внезапно, духвам 26. to blow a whistle изсвирвам със свирка 27. to blow hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението/решенията си 28. to blow off steam тех. (из) пускам пара, прен. изразходвам излишната си енергия, разг. давам воля на чувствата си, избухвам в гняв, дигам пара 29. to blow on one's fingers духам си на пръстите (за да ги cmonля) 30. to blow one's nose изсеквам се 31. to blow one's own trumpet/horn прен. сам се хваля, правя си реклама 32. to blow open отварям се внезапно (от вятър и пр. за врата, npoзорец) 33. to blow the gab/gaff sl издавам тайна/заговор, доноснича. интригантствувам 34. to blow the lid off разкривам, изваждам на показ, разобличавам 35. to come/get to blows сбиваме сe 36. to deal/deliver/fetch/give/inflict/strike a blow удрям, нанасям удар 37. to exchange blows бия се (with с) 38. to let the horses blow оставям конете да си поема дъх/да си отдъхнат 39. to strike a blow against противопоствям се на. опълчвам се срещу 40. to strike a blow for помагам, подкрепям 41. well, i'm blowed! брей! виж ти! to blow one's top/a. u. stack разг. загубвам самообладание, избухвам, кипвим 42. without striking a blow без бой 43. дишим тежко, пъхтя. задъхвам се 44. духам, раздухвам (огън) 45. ел. изгарям от претоварване (за бушон, ел. крушка), to blow out one's/someone's brain разбивам/пръсвам (си) черепа, застрелвам (се) в главата 46. изгарям от претоварване (за бушон. ел. крушка и пр.) 47. издухвам, продухвам 48. изхвърлям въздушнв струя и вода (за кит) 49. надувам (мях, духало и пр.) 50. неочаквано нещастие 51. отвявам, завявам. завличам, отнасям, издухвам, блъскам, нося, донасям 52. свиря силно на/надувам духов инструмент 53. утихвам, преминавам, забравям се (за буря, тревога, кавга), blow up експлодирам, избухвам, пръсвам се, прен. разг. кипвам 54. хвърлям във въздуха, излизам, надигам се (за буря, вятър), it is blowmg up foi rain този вятър ще докара дъжд, надувам (балон и пр.), напомпвам (гума), наругавам, преувеличавам, разг. увеличавам снимка, надувам се, важнича
* * *

blow [blou] I. v ( blew [blu:]; blown [bloun], blowed [bloud]) 1. духам, вея, подухвам, понавявам, лъхам; it is \blowing a gale, it is \blowing great guns вятърът духа много силно, ужасна буря е; to \blow o.'s fingers духам на пръстите си (за да ги стопля); \blow hot, \blow cold каквото и да става; to \blow hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението (решението) си; говоря ту така, ту иначе, непостоянен (неискрен) съм; 2. издишам, пъхтя, пъшкам, задъхвам се; to puff and \blow пъхтя, дишам тежко; to let the horses \blow оставям конете да си отдъхнат; 3. отвявам, завявам, завличам; духвам; блъскам, издухвам, нося; we were \blown out of our course мор. вятърът ни завлече (в погрешна посока); what good wind \blows you here? какво (какъв вятър) те носи насам? 4. надувам (духало, мех); раздухвам, разпалвам, разгарям, подклаждам ( огън; и \blow up); to \blow the coals прен. раздухвам недоволство; 5. надувам ( инструмент), свиря на (духов инструмент); the trumpets were \blowing тромпетите свиреха; to \blow o.'s own trumpet сам се хваля, правя си реклама; 6. издухвам (носа си); 7. наплювам (за мухи); fly-\blown наплют от мухи; to \blow upon s.o.'s reputation прен. черня, позоря, оплювам, охулвам, петня някого; 8. ел. изгарям (за крушка, бушон); 9. правя мехури; надувам ( стъкло); издувам, надувам (животни при одиране); 10. изпразвам; изхвърлям излишен баласт; to \blow an egg издухвам вътрешността на яйце през дупчица на черупката; to \blow a boiler изпразвам бойлер (парен котел); to \blow the tanks of a submarine изхвърлям баласт от подводница; 11. (за кит и под.) изпускам, изхвърлям вода; 12. уморявам, карам да се задъха ( кон); 13. sl прахосвам, пилея, разпилявам; to \blow it пропилявам (пропускам) шанса си; 14. sl духвам, измъквам се, изчезвам, изпарявам се, офейквам; 15. пукам ( гума); 16. sl грубо правя фелацио (минет), духам; 17. (само в imp и pp) проклет; \blow it! по дяволите! I'll be \blowed if, I'm \blowed if... да пукна, ако ...; well, I'm \blowed! е, и таз хубава! • to \blow the gaff издавам тайна, изпускам се, раздрънквам се; to \blow the whistle on разобличавам; to \blow s.o. a kiss пращам въздушна целувка на някого; to \blow (up) sky high подлагам на унищожителна критика, правя на пух и прах; the door ( window) blew open прозорецът се отвори от вятъра, вятърът отвори прозореца; to be \blown без дъх съм, едва дишам, задъхан съм; to \blow o.'s top ( off), to \blow a fuse ядосан съм, раздразнен съм, излизам от кожата си, изпускам си нервите; to \blow o.'s lid ( mind, cork) sl откачам, полудявам, "удря ме сачмата"; to \blow the coals ( fire) прен. наливам масло в огъня, разпалвам недоволство (страст, омраза и пр.); II. n 1. духане, издухване, вихър; 2. разходка, излет, обиколка; проветряване; to get a \blow проветрявам се, дишам чист въздух; 3. самохвалство, разг. фанфаронство, горделивост; 4. яйца на мухи; 5. приток на газ към въглища; 6. англ. sl канабис; 7. ам. sl кокаин. blow n 1. удар (и прен.); at a \blow с един удар; to come to \blows сбиваме се; without ( striking) a \blow без бой, без съпротива; to soften ( cushion) the \blow смекчавам удара (прен.); to strike a \blow for помагам, подпомагам; to strike a \blow against противопоставям се на, мъча се да попреча на; to deal ( deliver, fetch, inflict, strike) s.o. a \blow нанасям някому удар; the \blows fell thick and fast ударите се сипеха; the first \blow is half the battle първият удар е решаващ; a \blow to o.'s credit ( authority) удар по името (престижа) на някого; to stop a \blow with o.'s head шег. спирам удар с главата си; it is a sad \blow to his family това беше тежък удар за семейството му; 2. взрив, експлозия, гърмеж; 3. сблъскване, стълкновение, схватка. III. v ( blew [blu:]; blown [bloun]) цъфтя; VI. n 1. цвят; 2. разцвет, цъфтеж; книж. просперитет, подем.

English-Bulgarian dictionary > blow
8 devoted

devoted [dɪ'vəʊtɪd]

adjective

(a) (friend, servant, service) dévoué, fidèle; (husband, wife, mother, father) dévoué; (admirer) fervent;

∎ they are devoted to each other ils sont dévoués l'un à l'autre;

∎ I'm devoted to my children je ferais tout pour mes enfants

(b) archaic or literary (doomed) voué au malheur;

∎ blows fell thick and fast upon his devoted head il courbait la tête sous les coups du malheur

Un panorama unique de l'anglais et du français > devoted
9 Á

shall

* * *

a negative suffix to verbs, not;

era útmakligt, at it is not unmeet that.

* * *

1.

á, prep., often used elliptically, or even adverbially, [Goth. ana; Engl. on; Germ. an. In the Scandinavian idioms the liquid n is absorbed. In English the same has been supposed to happen in adverbial phrases, e. g. ‘along, away, abroad, afoot, again, agate, ahead, aloft, alone, askew, aside, astray, awry,’ etc. It is indeed true that the Ormulum in its northern dialect freq. uses o, even in common phrases, such as ‘o boke, o land, o life, o slæpe, o strande, o write, o naht, o loft,’ etc., v. the glossary; and we may compare on foot and afoot, on sleep (Engl. Vers. of Bible) and asleep; A. S. a-butan and on-butan (about); agen and ongean (again, against); on bæc, aback; on life, alive; on middan, amid. But it is more than likely that in the expressions quoted above, as well as in numberless others, as well in old as in modern English, the English a- as well as the o- of the Ormulum and the modern Scottish and north of England o- are in reality remains of this very á pronounced au or ow, which was brought by the Scandinavian settlers into the north of England. In the struggle for supremacy between the English dialects after the Conquest, the Scandinavian form á or a won the day in many cases to the exclusion of the Anglo-Saxon on. Some of these adverbs have representatives only in the Scandinavian tongues, not in Anglo-Saxon; see below, with dat. B. II, C. VII; with acc. C. I. and VI. The prep. á denotes the surface or outside; í and ór the inside; at, til, and frá, nearness measured to or from an object: á thus answers to the Gr. επί; the Lat. in includes á and i together.]

With dat. and acc.: in the first case with the notion of remaining on a place, answering to Lat. in with abl.; in the last with the notion of motion to the place, = Lat. in with acc.

WITH DAT.

A. Loc.

I. generally on, upon; á gólfi, on the floor, Nj. 2; á hendi, on the hand (of a ring), 48, 225; á palli, 50; á steini, 108; á vegg, 115; á sjá ok á landi, on sea and land. In some instances the distinction between d and i is loose and wavering, but in most cases common sense and usage decide; thus ‘á bók’ merely denotes the letters, the penmanship, ‘í’ the contents of a book; mod. usage, however, prefers ‘í,’ lesa í bók, but stafr á bók. Old writers on the other hand; á bókum Enskum, in English books, Landn. 24, but í Aldafars bók, 23 (in the book De Mensurâ Temporum, by Bede), cp. Grág. i. 76, where á is a false reading instead of at; á bréfi, the contents of a letter: of clothing or arms, mítr á höfði, sverð á hlið, mitre on head, sword on side, Fms. i. 266, viii. 404; hafa lykil á sér, on one’s person, 655 xxvii. 22; möttull á tyglum, a mantle hanging on (i. e. fastened by) laces, Fms. vii. 201: á þingi means to be present at a meeting; í þingi, to abide within a jurisdiction; á himni, á jörðu, on (Engl. in) heaven and earth, e. g. in the Lord’s Prayer, but í helviti, in hell; á Gimli, Edda (of a heavenly abode); á báti, á skipi denote crew and cargo, ‘í’ the timber or materials of which a ship is built, Eg. 385; vera í stafni á skipi, 177: á skógi, to be abroad in a wood (of a hunter, robber, deer); but to be situated (a house), at work (to fell timber), í skógi, 573, Fs. 5, Fms. iii. 122, viii. 31, xi. 1, Glúm. 330, Landn. 173; á mörkinni, Fms. i. 8, but í mörk, of a farm; á firðinum means lying in a firth, of ships or islands (on the surface of the water), þær eyjar liggja á Breiðafirði, Ld. 36; but í firði, living in a district named Firth; á landi, Nj. 98, Fms. xi. 386.

II. á is commonly used in connection with the pr. names or countries terminating in ‘land,’ Engl. in, á Englandi, Írlandi, Skotlandi, Bretlandi, Saxlandi, Vindlandi, Vínlandi, Grænalandi, Íslandi, Hálogalandi, Rogalandi, Jótlandi, Frakklandi, Hjaltlandi, Jamtalandi, Hvítramannalandi, Norðrlöndum, etc., vide Landn. and the index to Fms. xii. In old writers í is here very rare, in modern authors more frequent; taste and the context in many instances decide. An Icelander would now say, speaking of the queen or king, ‘á Englandi,’ ruling over, but to live ‘í Englandi,’ or ‘á Englandi;’ the rule in the last case not being quite fixed.

2. in connection with other names of countries: á Mæri, Vörs, Ögðum, Fjölum, all districts of Norway, v. Landn.; á Mýrum (in Icel.), á Finnmörk, Landn., á Fjóni (a Danish island); but í Danmörk, Svíþjóð (á Svíþjóðu is poët., Gs. 13).

3. before Icel. farms denoting open and elevated slopes and spaces (not too high, because then ‘at’ must be used), such as ‘staðr, völlr, ból, hjalli, bakki, heimr, eyri,’ etc.; á Veggjum, Landn. 69; á Hólmlátri, id.: those ending in ‘-staðr,’ á Geirmundarstöðum, Þórisstöðum, Jarðlangsstöðum…, Landn.: ‘-völlr,’ á Möðruvöllum: á Fitjum (the farm) í Storð (the island), í Fenhring (the island) á Aski (the farm), Landn., Eg.: ‘-nes’ sometimes takes á, sometimes í (in mod. usage always ‘í’), á Nesi, Eb. 14, or í Krossnesi, 30; in the last case the notion of island, νησος, prevails: so also, ‘fjörðr,’ as, þeir börðust á Vigrafirði (of a fight o n the ice), Landn. 101, but orusta í Hafrsfirði, 122: with ‘-bær,’ á is used in the sense of a farm or estate, hón sa á e-m bæ mikit hús ok fagrt, Edda 22; ‘í bæ’ means within doors, of the buildings: with ‘Bær’ as pr. name Landn. uses ‘í,’ 71, 160, 257, 309, 332.

4. denoting on or just above; of the sun, when the time is fixed by regarding the sun in connection with points in the horizon, a standing phrase in Icel.; sól á gjáhamri, when the sun is on the crag of the Rift, Grág. i. 26, cp. Glúm. 387; so, brú á á, a bridge on a river, Fms. viii. 179, Hrafn. 20; taka hús á e-m, to surprise one, to take the house over his head, Fms. i. 11.

III. á is sometimes used in old writers where we should now expect an acc., esp. in the phrase, leggja sverði (or the like) á e-m, or á e-m miðjum, to stab, Eg. 216, Gísl. 106, Band. 14; þá stakk Starkaðr sprotanum á konungi, then Starkad stabbed the king with the wand, Fas. iii. 34; bíta á kampi (vör), to bite the lips, as a token of pain or emotion, Nj. 209, 68; taka á e-u, to touch a thing, lay hold of it, v. taka; fá á e-u, id. (poët.); leggja hendr á (better at) síðum, in wrestling, Fms. x. 331; koma á úvart á e-m, to come on one unawares, ix. 407 (rare).

B. TEMP. of a particular point or period of time, at, on, in:

I. gener. denoting during, in the course of; á nótt, degi, nætrþeli …, Bs. i. 139; or spec. adding a pron. or an adject., á næsta sumri, the next summer; á því ári, þingi, misseri, hausti, vári, sumri …, during, in that year …, Bs. i. 679, etc.; á þrem sumrum, in the course of three summers, Grág. i. 218; á þrem várum, Fms. ii. 114; á hálfs mánaðar fresti, within half a month’s delay, Nj. 99; á tvítugs, sextugs … aldri, á barns, gamals aldri, etc., at the age of …, v. aldr: á dögum e-s, in the days of, in his reign or time, Landn. 24, Hrafn. 3, Fms. ix. 229.

II. used of a fixed recurrent period or season; á várum, sumrum, haustum, vetrum, á kveldum, every spring, summer …, in the evenings, Eg. 711, Fms. i. 23, 25, vi. 394, Landn. 292: with the numeral adverbs, cp. Lat. ter in anno, um sinn á mánuði, ári, once a month, once a year, where the Engl. a is not the article but the preposition, Grág. i. 89.

III. of duration; á degi, during a whole day, Fms. v. 48; á sjau nóttum, Bárð. 166; á því meli, during that time, in the meantime, Grág. i. 259.

IV. connected with the seasons (á vetri, sumri, vári, hausti), ‘á’ denotes the next preceding season, the last winter, summer, autumn, Eb. 40, 238, Ld. 206: in such instances ‘á’ denotes the past, ‘at’ the future, ‘í’ the present; thus í vetri in old writers means this winter; á vetri, last winter; at vetri, next winter, Eb. 68 (in a verse), etc.

C. In various other relations, more or less metaphorically, on, upon, in, to, with, towards, against:

I. denoting object, in respect of, against, almost periphrastically; dvelja á náðum e-s, under one’s protection, Fms. i. 74; hafa metnað á e-u, to be proud of, to take pride in a thing, 127.

2. denoting a personal relation, in; bæta e-t á e-m, to make amends, i. e. to one personally; misgöra e-t á e-m, to inflict wrong on one; hafa elsku (hatr) á e-m, to bear love ( hatred) to one, Fms. ix. 242; hefna sín á e-m, to take revenge on one’s person, on anyone; rjúfa sætt á e-m, to break truce on the person of any one, to offend against his person, Nj. 103; hafa sár á sér, 101; sjá á e-m, to read on or in one’s face; sér hann á hverjum manni hvárt til þín er vel eðr illa, 106; var þat brátt auðséð á hennar högum, at …, it could soon be seen in all her doings, that …, Ld. 22.

3. also generally to shew signs of a thing; sýna fáleika á sér, to shew marks of displeasure, Nj. 14, Fs. 14; taka vel, illa, lítt, á e-u, to take a thing well, ill, or indifferently, id.; finna á sér, to feel in oneself; fann lítt á honum, hvárt …, it could hardly be seen in his face, whether …, Eb. 42; líkindi eru á, it is likely, Ld. 172; göra kost á e-u, to give a choice, chance of it, 178; eiga vald á e-u, to have power over …, Nj. 10.

II. denoting encumbrance, duty, liability; er fimtardómsmál á þeim, to be subject to …, Nj. 231; the phrase, hafa e-t á hendi, or vera á hendi e-m, on one’s hands, of work or duty to be done; eindagi á fé, term, pay day, Grág. i. 140; ómagi (skylda, afvinna) á fé, of a burden or encumbrance, D. I. and Grág. in several passages.

III. with a personal pronoun, sér, mér, honum …, denoting personal appearance, temper, character, look, or the like; vera þungr, léttr … á sér, to be heavy or light, either bodily or mentally; þungr á sér, corpulent, Sturl. i. 112; kátr ok léttr á sér, of a gay and light temper, Fms. x. 152; þat bragð hafði hann á sér, he looked as if, … the expression of his face was as though …, Ld., cp. the mod. phrase, hafa á sér svip, bragð, æði, sið, of one’s manner or personal appearance, to bear oneself as, or the like; skjótr (seinn) á fæti, speedy ( slow) of foot, Nj. 258.

IV. as a periphrasis of the possessive pronoun connected with the limbs or parts of the body. In common Icel. such phrases as my hands, eyes, head … are hardly ever used, but höfuð, eyru, hár, nef, munnr, hendr, fætr … á mér; so ‘í’ is used of the internal parts, e. g. hjarta, bein … í mér; the eyes are regarded as inside the body, augun í honum: also without the possessive pronoun, or as a periphrasis for a genitive, brjóstið á e-m, one’s breast, Nj. 95, Edda 15; súrnar í augum, it smarts in my eyes, my eyes smart, Nj. 202; kviðinn á sér, its belly, 655 xxx. 5, Fms. vi. 350; hendr á henni, her hands, Gísl. (in a verse); í vörunum á honum, on his lips, Band. 14; ristin á honum, his step, Fms. viii. 141; harðr í tungu, sharp of tongue, Hallfred (Fs. 114); kalt (heitt) á fingrum, höndum, fótum …, cold ( warm) in the fingers, hands, feet …, i. e. with cold fingers, etc.; cp. also the phrase, verða vísa (orð) á munni, of extemporising verses or speeches, freq. in the Sagas; fastr á fótum, fast by the leg, of a bondsman, Nj. 27: of the whole body, díla fundu þeir á honum, 209. The pers. pron. is used only in solemn style (poetry, hymns, the Bible), and perhaps only when influenced by foreign languages, e. g. mitt hjarta hví svo hryggist þú, as a translation of ‘warumb betrübst du dich mein Herz?’ the famous hymn by Hans Sachs; instead of the popular hjartað í mér, Sl. 43, 44: hjartað mitt is only used as a term of endearment, as by a husband to his wife, parents to their child, or the like, in a metaphorical sense; the heart proper is ‘í mér,’ not ‘mitt.’

2. of other things, and as a periphrasis of a genitive, of a part belonging to the whole, e. g. dyrr á husi = húsdyrr, at the house-doors; turn á kirkju = kirkju turn; stafn, skutr, segl, árar … á skipi, the stem, stern, sail … of a ship, Fms. ix. 135; blöð á lauk, á tré …, leaves of a leek, of a tree …, Fas. i. 469; egg á sverði = sverðs egg; stafr á bók; kjölr á bók, and in endless other instances.

V. denoting instrumentality, by, on, or a-, by means of; afla fjár á hólmgöngum, to make money a-duelling, by means of duels, Eg. 498; á verkum sínum, to subsist on one’s own work, Njarð. 366: as a law term, sekjast á e-ju, to be convicted upon …, Grág. i. 123; sekst maðr þar á sínu eigini ( a man is guilty in re sua), ef hann tekr af þeim manni er heimild ( possessio) hefir til, ii. 191; falla á verkum sínum, to be killed flagranti delicto, v. above; fella e-n á bragði, by a sleight in wrestling; komast undan á flótta, to escape by flight, Eg. 11; á hlaupi, by one’s feet, by speed, Hkr. ii. 168; lifa á e-u, to feed on; bergja á e-u, to taste of a thing; svala sér á e-u, to quench the thirst on.

VI. with subst. numerals; á þriðja tigi manna, up to thirty, i. e. from about twenty to thirty, Ld. 194; á öðru hundraði skipa, from one to two hundred sail strong, Fms. x. 126; á níunda tigi, between eighty and ninety years of age, Eg. 764, v. above: used as prep., á hendi, on one’s hand, i. e. bound to do it, v. hönd.

VII. in more or less adverbial phrases it may often be translated in Engl. by a participle and a- prefixed; á lopti, aloft; á floti, afloat; á lífi, alive; á verðgangi, a-begging; á brautu, away; á baki, a-back, behind, past; á milli, a-tween; á laun, alone, secretly; á launungu, id.; á móti, against; á enda, at an end, gone; á huldu, hidden; fara á hæli, to go a-heel, i. e. backwards, Fms. vii. 70;—but in many cases these phrases are transl. by the Engl. partic. with a, which is then perh. a mere prefix, not a prep., á flugi, a-flying in the air, Nj. 79; vera á gangi, a-going; á ferli, to be about; á leiki, a-playing, Fms. i. 78; á sundi, a-swimming, ii. 27; á verði, a-watching, x. 201; á hrakningi, a-wandering; á reiki, a-wavering; á skjálfi, a-shivering; á-hleri, a-listening; á tali, a-talking, Ísl. ii. 200; á hlaupi, a-running, Hkr. ii. 268; á verki, a-working; á veiðum, a-hunting; á fiski, a-fishing; á beit, grazing: and as a law term it even means in flagranti, N. G. L. i. 348.

VIII. used absolutely without a case in reference to the air or the weather, where ‘á’ is almost redundant; þoka var á mikil, a thick fog came on, Nj. 267; niðamyrkr var á, pitch darkness came on, Eg. 210; allhvast á norðan, a very strong breeze from the north, Fms. ix. 20; þá var á norðrænt, a north wind came on, 42, Ld. 56; hvaðan sem á er, from whatever point the wind is; var á hríð veðrs, a snow storm came on, Nj. 282; görði á regn, rain came on, Fms. vi. 394, xi. 35, Ld. 156.

WITH ACC.

A. Loc.

I. denoting simple direction towards, esp. connected with verbs of motion, going, or the like; hann gékk á bergsnös, Eg. 389; á hamar, Fas. ii. 517.

2. in phrases denoting direction; liggja á útborða, lying on the outside of the ship, Eg. 354; á annat borð skipinu, Fms. vii. 260; á bæði borð, on both sides of the ship, Nj. 124, Ld. 56; á tvær hliðar, on both sides, Fms. v. 73. Ísl. ii. 159; á hlið, sidewards; út á hlið, Nj. 262, Edda 44; á aðra hönd henni, Nj. 50, Ld. 46; höggva á tvær hendr, to hew or strike right and left, Ísl. ii. 368, Fas. i. 384, Fms. viii. 363, x. 383.

3. upp á, upon; hann tók augu Þjaza ok kastaði upp á himin, Edda 47: with verbs denoting to look, see, horfa, sjá, líta, etc.; hann rak skygnur á land, he cast glances towards the land, Ld. 154.

II. denoting direction with or without the idea of arriving:

1. with verbs denoting to aim at; of a blow or thrust, stefna á fótinn, Nj. 84; spjótið stefnir á hann miðjan, 205: of the wind, gékk veðrit á vestr, the wind veered to west, Fms. ix. 28; sigla á haf, to stand out to sea, Hkr. i. 146, Fms. i. 39: with ‘út’ added, Eg. 390, Fms. x. 349.

2. conveying the notion of arriving, or the intervening space being traversed; spjótið kom á miðjan skjöldinn, Eg. 379, Nj. 96, 97; langt upp á land, far up inland, Hkr. i. 146: to reach, taka ofan á belti, of the long locks of a woman, to reach down to the belt, Nj. 2; ofan á bringu, 48; á þa ofan, 91.

III. without reference to the space traversed, connected with verbs denoting to go, turn, come, ride, sail, throw, or the like, motion of every kind; hann kastar honum á völlinn, he flings him down, Nj. 91; hlaupa á skip sitt, to leap on board his ship, 43; á hest, to mount quickly, Edda 75; á lend hestinum, Nj. 91; hann gengr á sáðland sitt, he walks on to his fields, 82: on, upon, komast á fætr, to get upon one’s legs, 92; ganga á land, to go a-shore, Fms. i. 40; ganga á þing, vii. 242, Grág. (often); á skóg, á merkr ok skóga, into a wood, Fb. i. 134, 257, Fms. xi. 118, Eg. 577, Nj. 130; fara á Finnmörk, to go travelling in Finmark, Fms. i. 8; koma, fara á bæ, to arrive at the farm-house; koma á veginn, Eg. 578; stíga á bát, skip, to go on board, 158; hann gékk upp á borg, he went up to the burg (castle), 717; en er þeir komu á loptriðið, 236; hrinda skipum á vatn, to float the ships down into the water, Fms. i. 58; reka austr á haf, to drift eastwards on the sea, x. 145; ríða ofan á, to ride down or over, Nj. 82.

IV. in some cases the acc. is used where the dat. would be used, esp. with verbs denoting to see or hear, in such phrases as, þeir sá boða mikinn inn á fjörðinn, they saw great breakers away up in the bight of the firth, the acc. being due perhaps to a motion or direction of the eye or ear towards the object, Nj. 124; sá þeir fólkit á land, they saw the people in the direction of land, Fas. ii. 517: in phrases denoting to be placed, to sit, to be seated, the seat or bench is freq. in the acc. where the dat. would now be used; konungr var þar á land upp, the king was then up the country, the spectator or narrator is conceived as looking from the shore or sea-side, Nj. 46; sitja á miðjan bekk, to be seated on the middle bench, 50; skyldi konungs sæti vera á þann bekk … annat öndvegi var á hinn úæðra pall; hann setti konungs hásæti á miðjan þverpall, Fms. vi. 439, 440, cp. Fagrsk. l. c., Sturl. iii. 182; eru víða fjallbygðir upp á mörkina, in the mark or forest, Eg. 58; var þar mörk mikil á land upp, 229; mannsafnaðr er á land upp (viewed from the sea), Ld. 76; stóll var settr á mótið, Fas. i. 58; beiða fars á skip, to beg a passage, Grág. i. 90.

V. denoting parts of the body; bíta e-n á barka, to bite one in the throat, Ísl. ii. 447; skera á háls, to cut the throat of any one, Nj. 156; brjóta e-n á háls, to break any one’s neck; brjóta e-n á bak, to break any one’s back, Fms. vii. 119; kalinn á kné, frozen to the knees with cold, Hm. 3.

VI. denoting round; láta reipi á háls hesti, round his horse’s neck, 623. 33; leggja söðul á hest, Nj. 83; and ellipt., leggja á, to saddle; breiða feld á hofuð sér, to wrap a cloak over his head, 164; reyta á sik mosa, to gather moss to cover oneself with, 267; spenna hring á hönd, á fingr, Eg. 300.

VII. denoting a burden; stela mat á tvá hesta, hey á fimtán hesta, i. e. a two, a fifteen horse load, Nj. 74: metaph., kjósa feigð á menn, to choose death upon them, i. e. doom them to death, Edda 22.

B. TEMP.

I. of a period of time, at, to; á morgun, to-morrow (í morgun now means the past morning, the morning of to-day), Ísl. ii. 333.

II. if connected with the word day, ‘á’ is now used before a fixed or marked day, a day of the week, a feast day, or the like; á Laugardag, á Sunnudag …, on Saturday, Sunday, the Old Engl. a-Sunday, a-Monday, etc.; á Jóladaginn, Páskadaginn, on Yule and Easter-day; but in old writers more often used ellipt. Sunnudaginn, Jóladaginn …, by dropping the prep. ‘á,’ Fms. viii. 397, Grág. i. 18.

III. connected with ‘dagr’ with the definite article suffixed, ‘á’ denotes a fixed, recurring period or season, in; á daginn, during the day-time, every day in turn, Grett. 91 A.

IV. connected with ‘evening, morning, the seasons,’ with the article; á kveldit, every evening, Ld. 14; á sumarit, every summer, Vd. 128, where the new Ed. Fs. 51 reads sumrum; á haust, every autumn, Eg. 741 (perh. a misprint instead of á haustin or á haustum); á vetrinn, in the winter time, 710; á várit, every spring, Gþl. 347; the sing., however, is very rare in such cases, the old as well as mod. usage prefers the plur.; á nætrnar, by night, Nj. 210; á várin, Eg. 710; á sumrin, haustin, á morgnana, in the morning (á morgin, sing., means to-morrow); á kveldin, in the evening, only ‘dagr’ is used in sing., v. above (á daginn, not á dagana); but elliptically and by dropping the article, Icelanders say, kveld og morgna, nótt og dag, vetr sumar vor og haust, in the same sense as those above mentioned.

V. denoting duration, the article is dropped in the negative phrase, aldri á sinn dag, never during one’s life; aldri á mína daga, never in my life, Bjarn. 8, where a possess. pron. is put between noun and prep., but this phrase is very rare. Such phrases as, á þann dag, that day, and á þenna dag, Stj. 12, 655 xxx. 2. 20, are unclassical.

VI. á dag without article can only be used in a distributive sense, e. g. tvisvar á dag, twice a-day; this use is at present freq. in Icel., yet instances from old writers are not on record.

VII. denoting a movement onward in time, such as, liðið á nótt, dag, kveld, morgun, sumar, vetr, vár, haust (or nóttina, daginn …), jól, páska, föstu, or the like, far on in the night, day …, Edda 33; er á leið vetrinn, when the winter was well on, as the winter wore on, Nj. 126; cp. áliðinn: also in the phrase, hniginn á inn efra aldr, well stricken in years, Ld. 68.

C. Metaph. and in various relations:

I. somewhat metaphorically, denoting an act only (not the place); fara á fund, á vit e-s, to call for one, Eg. 140; koma á ræðu við e-n, to come to a parley with, to speak, 173; ganga á tal, Nj. 103; skora á hólm, to challenge to a duel on an island; koma á grið, to enter into a service, to be domiciled, Grág. i. 151; fara á veiðar, to go a-hunting, Fms. i. 8.

β. generally denoting on, upon, in, to; bjóða vöxtu á féit, to offer interest on the money, Grág. i. 198; ganga á berhögg, to come to blows, v. berhögg; fá á e-n, to make an impression upon one, Nj. 79; ganga á vápn e-s, to throw oneself on an enemy’s weapon, meet him face to face, Rd. 310; ganga á lagið, to press on up the spear-shaft after it has passed through one so as to get near one’s foe, i. e. to avail oneself of the last chance; bera fé á e-n, to bribe, Nj. 62; bera öl á e-n, to make drunk, Fas. i. 13; snúinn á e-t, inclined to, Fms. x. 142; sammælast á e-t, to agree upon, Nj. 86; sættast, verða sáttr á e-t, in the same sense, to come to an agreement, settlement, or atonement, 78, Edda 15, Eb. 288, Ld. 50, Fms. i. 279; ganga á mála, to serve for pay as a soldier, Nj. 121; ganga á vald e-s, to put oneself in his power, 267; ganga á sætt, to break an agreement; vega á veittar trygðir, to break truce, Grág. ii. 169.

II. denoting in regard to, in respect to:

1. of colour, complexion, the hue of the hair, or the like; hvítr, jarpr, dökkr … á hár, having white, brown, or dark … hair, Ísl. ii. 190, Nj. 39; svartr á brún ok brá, dark of brow and eyebrow; dökkr á hörund, id., etc.

2. denoting skill, dexterity; hagr á tré, a good carpenter; hagr á járn, málm, smíðar …, an expert worker in iron, metals …, Eg. 4; fimr á boga, good at the bow: also used of mastership in science or arts, meistari á hörpuslátt, a master in striking the harp, Fas. iii. 220; fræðimaðr á kvæði, knowing many poems by heart, Fms. vi. 391; fræðimaðr á landnámssögur ok forna fræði, a learned scholar in histories and antiquities (of Are Frode), Ísl. ii. 189; mikill á íþrótt, skilful in an art, Edda (pref.) 148; but dat. in the phrase, kunna (vel) á skíðum, to be a cunning skater, Fms. i. 9, vii. 120.

3. denoting dimensions; á hæð, lengd, breidd, dýpt …, in the heighth, length, breadth, depth …, Eg. 277; á hvern veg, on each side, Edda 41 (square miles); á annan veg, on the one side, Grág. i. 89.

β. the phrase, á sik, in regard to oneself, vel (illa) á sik kominn, of a fine ( ugly) appearance, Ld. 100, Fas. iii. 74.

III. denoting instrumentality; bjargast á sínar hendr, to live on the work of one’s own hands, (á sínar spýtur is a mod. phrase in the same sense); (vega) á skálir, pundara, to weigh in scales, Grág. ii. 370; at hann hefði tvá pundara, ok hefði á hinn meira keypt en á hinn minna selt, of a man using two scales, a big one for buying and a little one for selling, Sturl. i. 91; á sinn kostnað, at one’s own expense; nefna e-n á nafn, by name, Grág. i. 17, etc. The Icel. also say, spinna á rokk, snældu, to spin on or with a rock or distaff; mala á kvern, to grind in a ‘querne,’ where Edda 73 uses dat.; esp. of musical instruments, syngja, leika á hljóðfæri, hörpu, gígju …; in the old usage, leika hörpu …, Stj. 458.

IV. denoting the manner or way of doing:

1. á þessa lund, in this wise, Grág. ii. 22; á marga vega, á alla, ymsa vega, in many, all, respects, Fms. i. 114; á sitt hóf, in its turn, respectively, Ld. 136, where the context shews that the expression answers to the Lat. mutatis mutandis; á Þýðersku, after German fashion, Sks. 288.

2. esp. of language; mæla, rita á e-a tungu, to speak, write in a tongue; á Írsku, in Irish, Ld. 76; Norrænu, in Norse, Eb. 330, Vm. 35; a Danska tungu, in Danish, i. e. Scandinavian, Norse, or Icelandic, Grág. i. 18; á Vára tungu, i. e. in Icelandic, 181; rita á Norræna tungu, to write in Norse, Hkr. (pref.), Bs. i. 59:—at present, dat. is sometimes used.

3. in some phrases the acc. is used instead of the dat.; hann sýndi á sik mikit gaman, Fms. x. 329; hann lét ekki á sik finna, he shewed no sign of motion, Nj. 111; skaltú önga fáleika á þik gera (Cod. Kalf.), 14.

V. used in a distributive sense; skal mörk kaupa gæzlu á kú, eðr oxa fim vetra gamlan, a mark for every cow, Grág. i. 147; alin á hvert hross, 442; á mann, per man (now freq.): cp. also á dag above, lit. B.

VI. connected with nouns,

1. prepositional; á hendr (with dat.), against; á hæla, at heel, close behind; á bak, at back, i. e. past, after; á vit (with gen.), towards.

2. adverbially; á braut, away, abroad; á víxl, in turns; á mis, amiss; á víð ok dreif, a-wide and a-drift, i. e. dispersedly.

3. used almost redundantly before the following prep.; á eptir, after, behind; á undan, in front of; á meðal, á milli, among; á mót, against; á við, about, alike; á frá (cp. Swed. ifrån), from (rare); á fyrir = fyrir, Haustl. 1; á hjá, beside (rare); á fram, a-head, forwards; á samt, together; ávalt = of allt, always: following a prep., upp á, upon; niðr á, down upon; ofan á, eptir á, post eventum, (temp.) á eptir is loc., id., etc.

VII. connected with many transitive verbs, answering to the Lat. ad- or in-, in composition, in many cases periphrastically for an objective case. The prep. generally follows after the verb, instead of being prefixed to it as in Lat., and answers to the Engl. on, to; heita kalla, hrópa á, to call on; heyra, hlusta, hlyða á, to hearken to, listen to; hyggja, hugsa á, to think on; minna á, to remind; sjá, líta, horfa, stara, mæna, glápa, koma auga … á, to look on; girnast á, to wish for; trúa á, to believe on; skora á, to call on any one to come out, challenge; kæra á, to accuse; heilsa á, to greet; herja, ganga, ríða, hlaupa, ráða … á, to fall on, attack, cp. ágangr, áreið, áhlaup; ljúga á, to tell lies of, to slander; telja á, to carp at; ausa, tala, hella, kasta, verpa … á, to pour, throw on; ríða, bera, dreifa á, to sprinkle on; vanta, skorta á, to fall short of; ala á, to plead, beg; leggja á, to throw a spell on, lay a saddle on; hætta á, to venture on; gizka á, to guess at; kveða á, to fix on, etc.: in a reciprocal sense, haldast á, of mutual strife; sendast á, to exchange presents; skrifast á, to correspond (mod.); kallast á, to shout mutually; standast á, to coincide, so as to be just opposite one another, etc.

2.

f. [Lat. aqua; Goth. ahva; Hel. aha; A. S. eâ; O. H. G. aha, owa; cp. Germ. ach and aue; Fr. eau, eaux; Engl. Ax-, Ex-, etc., in names of places; Swed.-Dan. å; the Scandinavians absorb the hu, so that only a single vowel or diphthong remains of the whole word]:—a river. The old form in nom. dat. acc. sing. is , v. the introduction to A, page 1, Bs. i. 333 sq., where ́n, ́ (acc.), and ́na; so also Greg. 677; the old fragm. of Grág. ii. 222, 223, new Ed. In the Kb. of the Edda the old form occurs twice, viz. page 75, ́na (acc.), (but two lines below, ána), í ́nni (dat.) The old form also repeatedly occurs in the Kb. and Sb. of the Grág., e. g. ii. 266, 267: gen. sing. ár; nom. pl. ár, gen. á contracted, dat. ám, obsolete form ́m; Edda 43, Eg. 80, 99, 133, 185: proverbs, at ósi skal á stemma, answering to the Lat. principiis obsta, Edda 60; hér kemr á til sæfar, here the river runs into the sea, metaph. = this is the very end, seems to have been a favourite ending of old poems; it is recorded in the Húsdrápa and the Norðsetadrápa, v. Edda 96, Skálda 198; cp. the common saying, oil vötn renna til sævar, ‘all waters run into the sea.’ Rivers with glacier water are in Icel. called Hvítá, White river, or Jökulsá: Hitá, Hot river, from a hot spring, opp. to Kaldá, v. Landn.: others take a name from the fish in them, as Laxá, Lax or Salmon river (freq.); Örriða á, etc.: a tributary river is þverá, etc.: ár in the Njála often means the great rivers Ölfusá and Þjórsá in the south of Iceland. Áin helga, a river in Sweden, Hkr. ii: á is also suffixed to the names of foreign rivers, Tempsá = Thames; Dóná, Danube (Germ. Don-au), (mod.), etc. Vide Edda (Gl.) 116, 117, containing the names of over a hundred North-English and Scottish rivers.

COMPDS: áráll, árbakki, árbrot, ardjúp, árfarvegr, árfors, árgljúfr, árhlutr, ármegin, árminni, ármót, áróss, árreki, árstraumr, árströnd, árvað, árvegr, árvöxtr.

Íslensk-ensk orðabók > Á

См. также в других словарях:

Media and Publishing — ▪ 2007 Introduction The Frankfurt Book Fair enjoyed a record number of exhibitors, and the distribution of free newspapers surged. TV broadcasters experimented with ways of engaging their audience via the Internet; mobile TV grew; magazine… … Universalium
List of spaceflight-related accidents and incidents — Death in space redirects here. For death in specifically outer space conditions, see Space exposure. Space Shuttle Challenger disintegrates 73 seconds after launch, due to hot gases escaping the SRBs leading to structural failure of the external… … Wikipedia
Viet Cong and PAVN battle tactics — Soldier of a NLF/Viet Cong Main Force Unit. They shared common arms, procedures, tactics, organization and personnel with PAVN. Viet Cong and PAVN battle tactics comprised a flexible mix of guerrilla and conventional warfare battle tactics used… … Wikipedia
roads and highways — ▪ transportation Introduction traveled way on which people, animals, or wheeled vehicles move. In modern usage the term road describes a rural, lesser traveled way, while the word street denotes an urban roadway. Highway refers to a major… … Universalium
Disasters — ▪ 2009 Introduction Aviation January 23, Poland. A Spanish built CASA transport plane carrying members of the Polish air force home from a conference on flight safety in Warsaw crashes near the town of Miroslawiec; all 20 aboard are killed … Universalium
literature — /lit euhr euh cheuhr, choor , li treuh /, n. 1. writings in which expression and form, in connection with ideas of permanent and universal interest, are characteristic or essential features, as poetry, novels, history, biography, and essays. 2.… … Universalium
hand tool — any tool or implement designed for manual operation. * * * Introduction any of the implements used by craftsmen in manual operations, such as chopping, chiseling, sawing, filing, or forging. Complementary tools, often needed as auxiliaries to… … Universalium
climate — /kluy mit/, n. 1. the composite or generally prevailing weather conditions of a region, as temperature, air pressure, humidity, precipitation, sunshine, cloudiness, and winds, throughout the year, averaged over a series of years. 2. a region or… … Universalium
china — /chuy neuh/, n. 1. a translucent ceramic material, biscuit fired at a high temperature, its glaze fired at a low temperature. 2. any porcelain ware. 3. plates, cups, saucers, etc., collectively. 4. figurines made of porcelain or ceramic material … Universalium
China — /chuy neuh/, n. 1. People s Republic of, a country in E Asia. 1,221,591,778; 3,691,502 sq. mi. (9,560,990 sq. km). Cap.: Beijing. 2. Republic of. Also called Nationalist China. a republic consisting mainly of the island of Taiwan off the SE coast … Universalium
List of Marvel Family enemies — Through his adventures, Fawcett Comics/DC Comics superhero Captain Marvel and his Marvel Family gained a host of enemies, including the following: Contents 1 Acrobat 2 Adolf Hitler 3 Amoeba Family … Wikipedia

Словари и энциклопедии на Академике

Перевод: со всех языков на все языки

his blows fell thick and fast

См. также в других словарях:

Поделиться ссылкой на выделенное

Словари и энциклопедии на Академике

Перевод: со всех языков на все языки

his blows fell thick and fast

См. также в других словарях:

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка: